
Миндя отбеляза през май Гергьовден на местността “Черковното”
На 6 май Миндя отново се събра в местността „Черковното“, за да отбележи Гергьовден – празник, който тук не е просто дата от календара, а жива традиция. Под сенките на дърветата, край стария оброчен камък, жители и гости на селото споделиха курбан, музика и обща трапеза.
Сред присъстващите беше проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет, който говори за историческата памет на местата и значението на такива събирания за съхраняването на българската традиция. По думите му именно малките общности най-естествено пазят живи оброците, обичаите и връзката между минало и настояще.
Камъкът, който помни
Оброчният камък в местността „Черковното“ е един от най-старите запазени знаци на духовния живот в района. По предания и изследвания той датира от началото на XIX век и е свързан със старо поклонническо място, използвано преди построяването на църква в селото. Камъкът носи релефен кръст и символи, характерни за оброчните паметници от този период – знак за обет, молитва и общностна закрила.
И днес хората поднасят цветя и палят свещи до него. На една от снимките се вижда именно този жест – скромен, но показателен. Няма сцена, няма трибуна. Има камък, цветя и уважение.
Празникът – такъв, какъвто трябва да бъде
Събитието започна с водосвет, след което беше раздаден курбан за здраве. Пространството около старата къща и поляната постепенно се изпълни с хора – семейства с деца, възрастни, гости на селото.
Фолклорни изпълнения внесоха тържественост и настроение. Жените и момичетата в народни носии придадоха

особена автентичност на празника. Хорото не закъсня – първо плахо, после все по-широко, докато на поляната се оформи кръг от няколко поколения.
На една от фотографиите ясно се вижда този момент – хора, хванати за ръце, без значение от възрастта. Няма разделение между „участници“ и „публика“. Всички са вътре.
Гергьовден в „Черковното“ не е фестивал и не се стреми да бъде такъв. Той е среща. Среща между хора, които живеят тук от десетилетия, и такива, които са избрали Миндя за свой нов дом. Среща между традицията и съвремието.
Когато едно село продължава да се събира около оброчен камък, това означава, че нишката не е скъсана. А докато има кой да я държи – ще има и повод за празник.



